Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Димитър Иванов БАЙ СЛАВИ ТРИФОНОВ Фейлетони и не само… сцени от българския живот Просто и ясно Един белгийски депутат се разхождал из селския панаир като Харун ар Рашид, без някой да го познае. Видял стадо свини и попитал селянина: - Това йоркшири ли са? - Ние, – казал селянинът – от учени думи не разбираме. На угоените свини думаме министри, а на по-слабите – депутати. 2012г. СЪДЪРЖАНИЕ Моят избор. Щастливо плаване /предговор/. Самонаказалите се злодеи. Автобиографично. Пази Боже. Размисли. Предизборен лов. Бай Слави, бай Гиньо и компания. В бълг...
Автор: mitkoslavi26 Категория: Изкуство
Прочетен: 15162 Постинги: 1 Коментари: 0
Постинги в блога
    БАЙ СЛАВИ ТРИФОНОВ Фейлетони и не само…   сцени от българския живот     Просто и ясно   Един белгийски депутат се разхождал из селския панаир като Харун   ар Рашид,  без някой да го познае. Видял стадо свини и попитал селянина: - Това йоркшири ли са? - Ние,  – казал селянинът – от учени думи не разбираме.
На угоените свини думаме министри,  а на по-слабите – депутати.
  2012г.   СЪДЪРЖАНИЕ   Моят избор. Щастливо плаване /предговор/. Самонаказалите се злодеи. Автобиографично.
       Писателите.
Пази Боже. Размисли. Предизборен лов. Бай Слави,  бай Гиньо и компания. В българският парламент. Бай Слави прави избор. За изборите и новата власт. Европеец. Житейска философия. Богове. Бай Слави Ганьов Трифонов – пастор. Театрално. Юристите. Здравето ли? Хм! Бай Слави Ганьов Трифонов – земевладелец. Чалга култур-трегери. Бай Слави Ганьов Трифонов и българското             образование. Кандидати! Защо? Открито. Мир-но-о! Мечтата на един старец. Прослави се България с баш бабаита. Достойни за рекордите на Гинес. Ще доживея ли? Тайната. „Неутрална“ художествена литература. Присъда.
        Решение на въпроса.
        Що за живот?
Американската мечта. Думите.
       Вяра.
       Мисли.
Ще я има ли България /епилог/.


   
Театрално.     Ти би могъл да видиш в наше време не малко религиозни люде,които по–скоро са готови
да понесат най–остри и страшни обиди и наказания за Христа,отколкото да се засегне личният им живот на служители на „Бога”.
Алчността,непрекъснатите упорити удоволствия и разврат,са опустошили техният дух и изсушили жизнения им сок. Мъртви,черни души проповядващи вечен живот в Христа. Защо ли говоря толкова много за смъртните? Обходете небесната шир и цялата земя и нека името ми се покрие с позор,ако намерите поне един порядъчен и честен божии служител. Ако някой би пожелал да  се вгледа по-внимателно в живота на строгите божии
посредници на земята,то той ще
открие ,че  всичко е изпълнено с фалш и лъжа. Дано не ме чуе някой фарисей доносчик,
който да съобщи,че говоря за неща,които и сам Бог не би могъл да говори безнаказано.
Според тях лекият и приятен живот е по–необходим от въздуха,огъня и водата той е тяхното слънце,алфа и омега,началото и края. Да отминаваш слабостите на своите богати дарители и благодетели,да си затваряш устата и очите и да замижаваш пред техните недостатъци,да обичаш и дори да се възхищаваш на очевидните им пороци като на добродетели,не е ли това лицемерие? Да!Три пъти и четири пъти е лицемерие,но това взаимно лицемерие свързва приятелите и „силните” на деня и вече свързани,ги запазва и ги прави по–силни и единни. Такава е човешката природа,никой не се ражда без недостатъци. Животът им е едно взаимно мамене,
ласкаене,благоразумно преструване и взаимно мажене с меда на лицемерието.
Колко усърдно играят своята роля в обществото ни на благочестиви и религиозни служители. Можем да ги наречем и наредим до най–великите имена и актьори на нашето време. По мое мнение никой не би твърдял обратното. Църквата ни се превърна в разсадник и извор на всякакви недостопохвални дела,а служителите и в паразити,сводници,крадци,
убиѝци и други от подобен измет на обществото.
Някой вярват,че като подхвърлят за милостиня някоя стотинка от голямото си награбено богатство и отидат на църква отведнъж ще се очистят от скверноста на своя живот,вярват,че толкова клетвопрестъпления,пиянствувания,караници,
убийства,измами,вероломста и предателства ще бъдат очистени от него,и то така  очистени,че да може отново да води престъпния си живот,но с нова сила и вяра.
Живот изпълнен с фалшиви скъпоценни камъни,опиянение,радост,наслади и щастие! Има и такива,които са богати само в мечтите си ,сънуват приятни сънища и смятат това за достатъчно да бъдат щастливи. Някой се радват,ако хората ги мислят за богати,когато в действителност напълно гладуват. Един бърза да разпилее всичко,което има,а друг с позволени и непозволени средства трупа богатства след богатства,трети се домогва до властта и заема мечтаната длъжност. Мнозина водят безкрайни съдебни битки и постоянно и в надпревара се стараят да обогатяват протакащия делото съдия и адвоката. Един замисля държавен преврат,а друг замисля нещо друго и велико. Често се случва да видим как по–лудият се смее на оня,който е по–малко луд от него. Каква театрална гледка е това,Боже велики и безсмъртни!    04.05.2012г.     Юристите.       Те претендират за първото място сред обществото ни и харесват само себе си. Не вършат нищо друго освен да си пазят интереса и интересите на най–богатата прослойка,техни покровители. Бълват стотици закони и закончета като ползата от тях е минимална,трупат тълкования след тълкования безспир,така науката им изглежда по–неразбираема,от тук и по–трудна и авторитетна за пред обществото. Разбирай го по–престижна и уважавана професия. Имат способността да водят ожесточени спорове с часове за нищо и никаква работа,да представят с успех черното за бяло и бялото за черно. Всеки един от тях може  да се надпреварва по бъбривост най–малко с десет отбрани жени. Собственото им самолюбие и склоност към взятковземане ги прави слепи към истината. Във всички тях има толкова много ученост и толкова трудност,но смятам липсва им честност. Съветват хората да бъдат добри граждани,а те самите защитават и помагат на престъпниците да живеят безнаказано. Кой наистина е толкова студен и безразличен към техните остроумни пледоарии? Повечето юристи се чувстват най–щастливи,дори сами си ръкопляскат и толкова много са заети денем и нощем с делата си,та нямат сила да вдигнат погледа си по–далеч от носа си. Докато преподават в университетите и стоят в парламента,те си въобразяват,че храма на държавата ще рухне,ако не я подпират с колоните на своите заключения и мнения. Те се държат като римски императори на света и ако нещо се различава от техните ясни и неясни изводи и закони са готови да го унищожат. Без срам трупат капитали след капитали. Приятно е да видиш как те вършат всичко по предписание,член по член,алинея по алинея.параграф по параграф,като една добре смазана машина,полагат чудно усърдие в това,но не се боят да вземат подкупи. Никой не смее да не зачита тези”поборници на закона” и стълбове на обществения ни строй. Как жестикулират,как ловко си повишават гласи,как си извиват тялото,как успяват да променят изражението на лицето си,как приемат ту едно,ту друго становище,
същински факири на красноречието.
След като си повдигнат адвокатските вежди,те започват да тъпчат ушите на слушателите си с нови и нови закони,
доказателства,
изводи,заключения,експертизи,
безсмислени хипотези и постановки.
Оставаш с зяпнали уста и очи,гледайки и слушайки тези нови богове на ораторското изкуство. Тогава разбираш,че ти не си те,а някой друг. Това са хората,които упражняват своята неограничена власт над нас смъртните. Те са новите истинските Демостеновци и Цицероновци на нашето време.    05.04.20012г.     Здравето ли? Хм!    Какво ли не сме видели и преживели ние българите в своята многовековна история и обществено развитие. Годината е двехиляди и…, година изпълнена с очаквания и надежди към новите министри спечелили народното доверие и любов. Моля по-специално да обърнем вниманието си към министерството на здравеопазването с министър д-р Слави Ганьов Трифонов и да чуем неговото първо изказване. Пред нас се изправя българин с бабаитска стойка,  мустаци,  свъсени вежди,  тежък поглед и разрошена коса,  същински „Айнщайн” на българското народно здравеопазване. - Господа и дами,  съотечественици,  таквозинка щи затварями болници да знайти,  много са и ни завиждат,  ни мойми да са равними с големити държави,  абсурд. Затуй ши чаками,  кой как му и писано рида си един по един. Ще има много работа за килимявките,  но ша изтрайми,  за да оцилейми. Да зеим за пример муите кат дойди зимата умиргат,  на пролит пак изфърчат и ний щи станим кат муити. Днеска на има,  утре… при свети Петря. -  Идат много жалби при мени,  чи парити,  за народното здрави ни стигат. От кой е нидоволен народът от мени ли,  ази не знам. - Завидоха ни,  нямами икономика,  завидоха ни,  нямами зимиделие и добитък и прочии и прочии. -  Що да живейми,  нашти приятели и доброжилатели от вънка и вътри искат да ни помогнат,  повичи да ни са тормозими и мъчими. По-бързо щи са прибиреми при Отца,  Сина и Светия дух. - Мислюват и ни пожелават само дуброту. Аз съм съгласин с тях и приветствам ги за таз,  тяхна политика към нази. - За туй,  аз бай ви Славя Ганьов Трифонов ви придлагам да са оспукуим и отпусним,  мясту щи има за всички на гробищата. -  Затварями училища,  щи затворими и болницити. -  Аз,  д-р Слави Ганьов Трифонов ви заявявам най-отговорну и катигуричну,  чи болници в България няма да има,  но здравиопазвани щи има. Болници можи да нямами,  но здравиопазвани трябва да имами и щи имами. Завърших. Точка. Бог да нии на помощ. -  Да сми живи и здрави,  да живейми 100 г.    12.05.2010 г.     Бай Слави Ганьов Трифонов – земевладелец.     Божия земя имаме ние българите,  красива,  плодородна,  свещена,  майка – кърмилница и спасителка,  дарила ни със своята обич и сила. С планини,  върхати,  реки дълбоки и поля безкрайни спиращи дъхът ти от изумление и преклонение пред това съвършенство. Прекрасна природа имате би казал всеки чужденец потопил се в този рай наречен България. Обича ли българинът земята си,  можем ли да кажем,  че той е добър стопанин.  Криза е как се отразява тя на учения и неукия,  как оцеляват,  през тези трудни години на безкрайни реформи на смяна на партии и правителства.  На тези наболели въпроси ще ни отговорят земевладелецът на 2000 дка. Земя бай Слави Ганьов Трифонов и неговият работник – ратай Митьо Робев, завършил висшист с две висши образования,  сега безработен. Започва се следният цигански пазарлък: - Митьо,  давам надник 10 лв. и рана на обияд,  стигат ли бе и да искаш пойчи нямам! -  Бай Слави Трифонов вдига раменете си. - Добре де,  добре,  не се ядосвай,  както кажеш така ще бъде. - За днеска,  щи одими на нивата да торими. Купил съм 20 т. тор. А-ах ощи ми гори гювися,  много пара ми зеха изедницити с изедници,  лесно тий на теби, ентелигенцио. Ах,  какви мъки,  какъв зор. - Айди да тръгвами,  чи стана обияд. Бай Слави Ганьов Трифонов поглежда часовника си и нарежда със строг и назидателен тон. - По-бързо,  по-бързо,  чи няма времи. Бай Слави Трифонов се качва зад кормилото на трактора с мрачен поглед и стиснати уста,  облечен е в рубашка и нахлупен калпак до очите.  Митьо Робев вече се е качил отзад в ремаркето при торта с поглед зареян някъде в синьото небе.  Трактора потегля рязко и изведнъж изгасва,  явно има проблем с акумулатора. Чува се звучна псувня. Най-после машината запалва,  всичко е наред и ние летим,  доколкото може да лети един „Булгар” по българските черни пътища към избраната цел.  Около нас море от поникнала 20 сантиметра пшеница,  поле до поле същински зелен океан.  Коя ли е нивата на бай Слави Ганьов Трифонов?  Най-после пристигаме точно пред нея.  Митьо Робев вече е скочил на черната земя. Бай Слави слиза от трактора потен,  нервно започва да ръкомаха с ръце и да клати с глава. - Мама му стара,  лоша работа,  лоша работа дано ни изтиче маслото. Мамицата му дяволска! - Бай Слави защо не си купиш нов трактор,  този не става за нищо. - Става,  става,  а бе чоджум от де пари,  секи у ръцети ма гледа,  аз да не съм мандра,  пари за туй,  пари за онуй няма край… на кръст ма разпъна таз държава! Нимога пойчи,  ни издържам веки,  много крадлив народ. Мамицата ми разплакаха! - бай Слави Ганьов Трифонов се просълзява,  започва да подсмърча. Идва торачката,  Митьо Робев зарежда първите 100 чувала с тор,  присяда зачервен и потен от усилната работа. Бай Слави Ганьов Трифонов следи със светнал поглед как върви подхранването на посевите и от време на време цъка с език. - Тц,  тц,  убава зимя,  добруджанска зимя имами Митьо,  Митьо,  ама малко ражда,  ощи можи,  ощи,  ощи…ощ-и. -  Ни стигат парити,  ни стигат. Бай ти Слави Ганьов Трифонов иска да стани най-големия зимиделиц ей,  чуйш ли най-големия,  пиши го с големи букви. -  Ко ти на теби, ентилигенцио,  виж ги Попувите пълни с пари,  ами Киряковити,  ами Калпаковити,  ами Скубеловити с пара играят,  с пара–а… Бай Слави Трифонов опулва очите си. - Ко ли ни бих дал да им зема зимити,  на архидявол ша стана, само и само ази да бъда,  не те. Пробвах един,  два пъти ама ни става,  пари имат айлязите с айлязи,  плащат на кметя, на министъря не мога ги набори,  за сига. Ама нейсе има времи бай ти Слави  Ганьов Трифонов ней вчирашин,  ней прозд,  ша го видими новия министер,  ша видим ний таз работа,  тяхната… Ни ма фаща сън ей,  убави ниви имат,  ама ни знаят,  на ко е способен бай им Слави Ганьов Трифонов, ей. Щи видят те,  щи видят…
Бай Слави Ганьов клати глава заканително,  стиска ръцете си в юмруци,  чуват се псувни и клетви по адрес на неговите врагове.
Кърската работа е на привършване,  Митьо Робев с последни сили и усилия се освобождава от товара си.  Бай Слави Ганьов Трифонов доволно потрива ръцете си,  очите му лъщят като на котарак играещ си с мишка.  Слънцето отдавна е изпратило последните си лъчи за този хубав априлски ден.  Българският „Булгар” уморен от старост се прибра в стопанската си сграда.  Митьо Робев е в нервно очакване,  седнал пред дървена масичка под асмата.  Бай Слави  Ганьов Трифонов идва с чаши и бутилка кайсиева ракия в ръцете си,  лъсват два реда едри зъби. - Чоджум,  щи,  му удариш ли едно бе? Пита свойски и намига под мустак. - А,  бай Слави  алкохол не,  безалкохолно може. С плах тон отговаря Митьо Робев. - А бе кви ора сти вий ентилигенцията,  ракия ни пийти,  по женску ни одити,  тютюн ни искат… А ги разбири?
Що живейти бе чоджум,  ази ни мога да знам,  но идно щи ти кажа и десит виши тапии да имаш и ангил да станиш прокопсия нема да видиш. В България живейш ей,  в България,  запомни!
- Чоджум,  хитрост му и майката,  хитрост да знайш,  иначи гладин щи умреш,  на просяк щи са обърниш,  у боклука щи роиш,  много щи патиш . - Ахмак си ти,  ахмак. -  Виж ма мени сички ма искат и ма уважават и ма поздравляват. Да-а! Бай Слави  Ганьов Трифонов изважда голяма пачка с пари и взема от нея 10 лв. - Чоджум в ей туй е истината,  имаш ли пари сичко щи ти са кланя,  от царя до пъдаря. -  На,  дръж и да споминуваш бай си Славя с добру. Митьо Робев бавно прибра парите си и… наведе глава.  Бай Слави Ганьов Трифонов се прозина два,  три пъти юнашки,  показа страшната си паст и гърло,  предоволен от себе си.  Късно е. Митьо Робев се прибра,  преживял и днес. Отмина още един хубав ден за българската демокрация.   14.05.2010 г.       Чалга култур-трегери.   На 10.XI.1989 г. настъпи краят на социализма в България. Извърши се т.нар. „Нежна революция. Започнаха големите, 
историческите,епохални промени  във
всички области на общественият ни живот. Постави се началото на нова България и на нов етап в развитието на нашата култура и български език. Появи се чалгата със своите фенове и врагове.
Бай Слави Ганьов Трифонов,  буден българин от известен чорбаджийско-комунистически род,  врял и кипял на младини,  също не остана равнодушен към новата мода в културата ни. Ето го и неговото мнение за поп-фолка,  обхванал държавата ни: - Да-а! Хубаву сти ришили да ма послушати за туй нещу. Ко да ви кажа? Тоз министер на колтурата Димитровградският фолк /панаира/,  не панаира „Пайнара“ го уважавам и го поздравлявам за неговата колтурно-масова работа и мозък. Цял целеничък Мау Дзе Дун. Госпуд здрави да му дава! С Ваз съм да знайти госпудин министер.
Хаирсъз,  ербаб чалга звизди има,  ей! Туй цветето Имануеле,  цветето от Айтус,  цветето от Руси,  цветето от Добрич,  ми цветето Галенка,  ми цветето Камел,  ми цветето Андриана,  ами Ромчо от Костинброда,  радост за очити. Пък като почнат да пейият сичко дават от себе си,  ей и най-вече себи си. Цената спорид будалата. Нащи врази казват,  чи били гювиндии. Шт! Сакън! Кой смей да твърди туй твърдение. Моля ви са бе хора! Нидейти така. Грихота и! Опропастявати нащи деца. Ни виждати ли какви голями талант и нени имат.
Ората кат дойдат у мойта кръчма и им фключа онуй голямото око на „Планетата“,  чи кат излези цветето Андриана и си извади най-сикретнити места,  както майка му го и рудила. Тогаз да видиш,  на всичкити мъжки акъля им пада у гащити и кат почнат: Дай една ракия за цветето от Добрич,  за цветето от Айтус,  една за цветето  Галенка,  ха наздрави за Ромчо от Костинброда,  цяла нощ пиене и песни,  чак до сутринта. Ама убави песни имат нащи деца: „Застани отзад“,  „Влез“,  „Да го прайм тримата“,  „Отличен шест“,  „Водка с утеха“,  талант имат,  ей! Талант! Зимат ти акъла и парити,  ей! Какви са вазвишани,  ентелигентни,  колтурни и язик има у тях. Вий сти нашта гордуст. Целувам ва всичкити.
Тц,  тц,  пу,  пу,  пу да ни им ураки. Сакън. Да са ми живи и здрави децата. Нека да си пейият и да весилят бедния народ. Ко става от нащи народни пивици? Нищу!
Ами тез дето им пишат думити и им ги слагат на микрофоня са ощи по-ентилигентни.  Ей,  пращат,  пращат от мозак. Тоз ингилизкия Шекспър от завист щи са обърни у гроба. Да знайти! Да са обърни,  много му здрави! Да ви кажа правичката от много времи ма мъчи нещу,  у сърцето. Ей,  тука ма боли. Голяма мъка имам аз да знайш,  щи ма умори,  жив щи ма изгури. Виждам ги ази,  мойти чиляци у парламента,  у правитилствуто,  президента и те са фенуве на чалгата. Ама тайни. А,  виждам ва вази горкити как са мъчити за новия строй. Развалихти социализъма и почнахти развития,  модерен порно-риализъм. Вярвам щи успейми и в туй придприятие. Почва у нас има щи успейми. Знам аз,  знам! Министера Димитровгарадчанина /панаира/,  оп грешка  „Пайнира“ щи довърши започнатото дело,  колтурата,  у него ми и надеждата,  само у него. Тривожа са,  аз,  много са тривожа,  дали щи доживея да видя тоз модерно-първичен-порно-риализъм да побиди не само у нази,  ами и на цялата зимя. Дано! Дано! Има хляб у риализъма и салам има. От мойти уста у божиите уши. Туй исках да ви кажа,  аз бай ви Слави Ганьов Трифонов. Таз ми и мъката и болката на мени. Айди със здрави! Чи клиентити ма чакат. О,  български времена и нрави! О,  българска култура и критика! Чалга култур – трегери и прочие.   22.12.2010 г.     Бай Слави  Ганьов Трифонов и българското образование.    В кръчмата с гръмкото име „При бай Слави Ганьов” тече разгорещен спор на вечната през годините след 1989 г. тема: „Да бъде ли българското образование или да не бъде”.  Виждаме следните действащи лица в него: Стефан Говедаря,  Иван „Чашката” Гробаря и учителят Георги Мирчевски.  Бай Слави Ганьов с нескрит интерес наблюдава започналият дебат. Чува се следното: - Приятели,  другари с тревога ви съобщавам,  че неграмотността сред населението ни расте,  децата ни са невежи,  училищата ни намаляват,  трябва да се вземат бързи,  спешни мерки,  нямаме време,  нацията ни загива.    Учителят Георги Мирчевски говори с патос,  очите му два пламъка. - Затова предлагам да изпратим протестна подписка до Народното събрание да се спре това национално предателство. Гледат го два празни погледа. Стефан Говедаря започва да почуква със сопата си. - Ази съм готов да са включа в туй нещу,  ко ши кайш бе Иване? - Ако има ядини и пиени ша са напиша и аз. Отговаря Иван „Чашката”.  Бай Слави Ганьов нетърпеливо взема думата и с авторитетен тон се включва в темата. - Вий да ни сти луди,  да са месити в голямата политика на нашти мъдри държавници. Ади де,  хм,  образование,  тинтири-минтири,  а бой де. Стигат ни на нази да мойми да броими до десит и да знайми коя и лявата и дясната ръка,  пойчи ни исками. Ей,  Мирчевски ти цяла риволюция щи дигниш бе. Що искаш да развалиш убавата работа? Таз държава са нуждай от работници не от учин народ. Нидей да мътиш на простити ора главити,  опичай си акъла,  ей! Чи знайш ли?      Бай Слави Ганьов Трифонов се приближава заплашително и удря с юмрук във въздуха. Учителят Георги Мирчевски безстрашно продължава да настоява да се изпрати протестна подписка до Народното събрание. -         Бай Слави ти не разбираш… - Кой,  ази ли не отбирам,  ко искаш да ми кажиш? Я да остаиш мойти ора да си пият ракията спукойну,  чи щи изфърчиш,  много скачаш бе,  риволюция а,  риволюция! Хаймани с хаймани! -  Глей гу нашту даскълчи.  Бай Слави Ганьов клати с глава. Учителят Георги Мирчевски си излиза разочарован и потресен. - Праву ли говоря? - Тъй,  тъй бай Слави,  умно думаш. Съгласяват се Стефан Говедаря и Иван „Чашката” Гробаря.  Бай Слави Ганьов Трифонов отпива от чашата си с ракия,  облизва мустака си и казва. - Сяка жаба да си знай гьоля! Я Иленче ,дониси тука ма шест гроздови и три шопски ма. Тримата бързо забравят за учителя Георги Мирчевски.  В кръчмата с гръмкото име „При бай Слави Ганьов” веселбата започва. Чуват се гърлест смях,  псувни,  песни и счупени бутилки.    16.05.2010 г.   Кандидати.    Претенденти и агенти! Български търгаши и апаши! Ха здравейте! Скоро,  много скоро отново ще има избори!  Залагане,  наддаване и продаване на интереси и гласове.  Няма време!  Приготвените пачки по стотачки чакат своя час и претендент. Просто бизнес! Наш`те кандидати,  големи тарикати,  отдавна влезли в занаята,  с дълги пръсти и ръце,  чакат своя звезден миг и благодетел. Просто бизнес! А,  аз се чудя и се мая,  нашият народ защо не вземе на тази лудост и история безкрайна да и тегли една байна.  Да каже: Балонът се спука,  всички на боклука! Просто бизнес! P.S. Пак същите дръгливи кранти и калпави магарета! Честито и да е наслука. А,  аз спирам с този приказ до,  тука!    27.12.2010 г.                  
Kнигата може да бъде купена от BOOKS.bg,BookPoint,Хеликон,Ciela.com,Store.bg.

facebook  Slavi Trifonov
DNES.BG slavimitko26
 
Категория: Изкуство
Прочетен: 561 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 06.08.2015 19:11
Търсене

За този блог
Автор: mitkoslavi26
Категория: Изкуство
Прочетен: 15162
Постинги: 1
Коментари: 0
Гласове: 4
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031